До Сатаната — седем крачки!

Но той бил вече мъртъв!

Убил го или шок или някаква бърза и мощна отрова, която взел, когато се убедил, че няма да избяга. Аутопсията ще открие истината.

Трагедията протекла просто светкавично. Пет минути изминали между първия вик на жената и третата смърт. Но това било напълно достатъчно крадецът на бижуто да се възползва от предоставената му възможност.

Сред посетителите на музея бил мистър Киркхайм, известния изследовател, който преди няколко месеца донесе в Америка знаменитите юнански нефрити, които бяха подарени на музея от мистър Рокбилд. Мистър Киркхайм напрегнато работи над доклад за възможните начини на добиване на полезни изкопаеми в Китай за мощен американски синдикат. През последните два дни е работил извънредно напрегнато и е усетил необходимост да се развлече малко. Решил да прекара няколко часа в музея. Той влязъл в египетската стая, където се съхранявала огърлицата и разглеждал витрината с амулетите, когато чул женските писъци. Видял как всички избягали от стаята и ги последвал. Убийствата не наблюдавал непосредствено, но бил свидетел на хващането на втория мъж.

Понеже съзнавал необходимостта да завърши доклада си и като решил, че му стига подобна «почивка», той се отправил към изхода. И вече стигал до вратата, когато го обхванало подозрение. Научен от работата си на наблюдателност, той си спомнил, че когато бързал да излезе от стаята с огърлицата след другите, някой край него влязъл вътре. Спомнил си още, че след това чул рязко щракване, като от счупена ключалка. Тогава привлечен от ставащото в коридора не бил обърнал никакво внимание. Но сега му се сторило подозрително.